Минаваме през този живот, оставяйки много следи.
Но не това е важното.
Някои от тях са болезнени белези, били те наши, чужди …
Други са мигове, пълни с дела, които оставят хубави, ярки, щастливи спомени.
Но не това е важното.
Някои от нас стават звезди, светещи за другите и даващи примери, комуто каквото е нужно.
Но не това е важното.
Други угасват преди да са успели да се разгорят.
Но не това е важното.
Някои градят кариери, изкачват стълбища, хващат бързите влакове, превръщат се в кули изпълнени с венците на успеха.
Но не това е важното.
Други губят себе си по стълбите, препъвайки се в страхове, в съмнения превръщащи се в техните твърде високи за тях стъпала.
Но не това е важното.
Някои просто бягат от, или нанякъде.
Търсейки щастие в някого, в утрето.
Но не това е важното.
Някои срещат другиго.
Други умират сами.
Но не това е важното.
Някои срещат душата си.
Но не това е важното.
Някои докосват с душата си света.
Но не това е важното.
А някои докосват с душата си някого …
Послепис:
Да откриеш себе си, да се приемеш, да си простиш, да останеш такъв, да станеш по-добър, не винаги е лесно, но е постижимо за всички.
Когато си осъзнал душата си, цялата, да я споделиш с другиго, ето това е важното.
Когато постигнеш това, без капка егоизъм, признаеш си страхът и въпреки него продължиш, и най-подир да сториш това, без да се възгордееш, а дадеш душата си в любов.
Тогава си постигнал всичко, което някога било е и ще бъде, защото вече си ти.
