Любовта, момиче, е миг.
Миг изпълнен с теб и мен, и с всичко помежду ни.
А сега си представи живот изпълнен с мигове …
Category: Кратки
Като
Като свещ във тиха стая.
Като кандило старо.
Като въглен в тлеещата жар.
Като къща в изгорял пожар.
След нас остана …
Огледах се в стените празни, в прозорците със смъкнати пердета, в дъжда полепнал по стъклото, намерих тишина, а в нея спомен плах, забравен до вратата.
Понякога по пръстите ми …
Понякога чувствам душата си като наритано улично псе, свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.
one
едно.
Понякога едно е тъжно, но пък обича слънчевите лъчи в прохладен есенен ден.
Често есенните дни са дъждовни, но тогава едно обича капките, които попиват в него.
Но не това е важното
Минаваме през този живот, оставяйки много следи.
Но не това е важното.
Някои от тях са болезнени белези, били те наши, чужди …
Други са мигове, пълни с дела, които оставят хубави, ярки, щастливи спомени.
Но не това е важното.
Някои от нас стават звезди, светещи за другите и даващи примери, комуто каквото е нужно.
Но не това е важното.
Други угасват преди да са успели да се разгорят.
Но не това е важното.
Някои градят кариери, изкачват стълбища, хващат бързите влакове, превръщат се в кули изпълнени с венците на успеха.
Но не това е важното.
Други губят себе си по стълбите, препъвайки се в страхове, в съмнения превръщащи се в техните твърде високи за тях стъпала.
Но не това е важното.
Някои просто бягат от, или нанякъде.
Търсейки щастие в някого, в утрето.
Но не това е важното.
Някои срещат другиго.
Други умират сами.
Но не това е важното.
Някои срещат душата си.
Но не това е важното.
Някои докосват с душата си света.
Но не това е важното.
А някои докосват с душата си някого …
Послепис:
Да откриеш себе си, да се приемеш, да си простиш, да останеш такъв, да станеш по-добър, не винаги е лесно, но е постижимо за всички.
Когато си осъзнал душата си, цялата, да я споделиш с другиго, ето това е важното.
Когато постигнеш това, без капка егоизъм, признаеш си страхът и въпреки него продължиш, и най-подир да сториш това, без да се възгордееш, а дадеш душата си в любов.
Тогава си постигнал всичко, което някога било е и ще бъде, защото вече си ти.
О любви которого не ждал
О любви которого не ждал,
я часто думал, но не знал,
что в тот чувстве опоздал,
душу моей я потерял.
Ех боли сладостной в душе,
Теряет мысли, душу погубить,
Если нелюбимым, то не несчастье,
Страшнее будет, не любить.
Хлапето
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях.
Денят беше слънчев. Бели, пухкави облаци се припичаха на слънцето.